Какво си ти, Любов?
Зло или добро?
Радост или болки сто?
Целувка дълга?! Кратък миг?!
Писмо изпратено, но неполучено,
отчаян зов или копнежен вик?!
Сълза си ти,
отронила се в късна вечер
и родила този стих...
Мечта си ти,
жадувана, непостижима...
Дъга си ти,
пъстра и красива,
дъга,
под която аз не мога да премина...
Или си просто летен дъжд,
разплискващ светлата надежда,
че ти, Любов, ще останеш последна!
16 ноември 1998 г.