Кажи ми какво,
ни остава, ако
лед е сковало сърцата?

А бяхме усмихнати,
доволни, радвайки се
на малките неща.

Няма го трепета, в
сърцата и болката
вече почти не се
усеща!

Кажи какво,
ни остава, ако
душите изгубили са
се като че в
безкрайна пустиня?!

А имахме нещо,
вълшебно между нас,
а то като че изгуби се,
час след час.

И нямам сили, вече
ми омръзна и ако,
ти не го направиш, аз
няма да си тръгна!