Пред мене ще застанеш тихо,
преуморена, укротена...
Сто луди вихри се явиха
и ти отиде си от мене.


И сам останах след пороя,
а ето, че се връщаш пак.
Очакваш пак да бъдеш моя,
от мене чакаш ясен знак,


да те зова, да те наричам
отново с нежни имена...
Но как сега да те обичам,
след като друг е днес света?