Изтананика ме веднъж, не си записа.
Бях чиста и божествено красива в кратката мелодия.
Бях бяла и свободна, летях,
опиянена от любов и щастие.
Бях боса, окичена с цветя, косите- разпилени.
Очите ми искряха,
бяха диви и на теб покорни.
Гърдите ми потрепваха под упора на детското сърце
То биеше така развълнувано, сякаш полудяло.
Ръцете ми отправени към теб
опитваха да те прегърнат.
Полите ми танцуваха, и всяка гънка сякаш се усмихваше.
Изтананика ме, не си записа
И нотите забрави.
Остана само спомен мътен и неясен.
И аз божествено красива и свободна
изчезнах и не посмях да се завърна.
Изтананика ме веднъж, дано си спомниш.