Безмълвно крещя и те зова,
зова те сред нощна тишина.
На сън те търся и те диря
... и те диря в любовта.

Дай ми-дори остатъци от любовта,
стопли макар и малко моето сърце.
Нека за миг да почувствам,че живея
и после отново да заспя в тъга.

Наранявай ме безкрайно,
нека от любов да ме боли.
До мене искам само винаги да бъдеш ти.

Нека душата ми от болка да крещи,
сърцето в рани нека да гори.
На всичко съм готова сега,
защото те обичам-разбери това!

Нека те ревнувам от вятъра дори,
и да вярвам също на хорските лъжи.
Слънцето когато те докосва,
отвътре ревността да изкрещи.

Обичам те моя изстрадана любов,
искам те,но не знам дали ще
имам сили да те обичам дори само за миг...