Доскоро бях крехка и чуплива...
давех се в потока на сълзите.
Бях самотна и ранима...
с мене също плачеха звездите.
В безкрайните ридания задавях се
и въздух сякаш не достигаше.
Пътеките белязали сърцето
скриха се и слънцето не ги намираше.
Но случайно теб намерила
като знак изпратен от съдбата.
Болката сякаш съм изгубила...
удавена, потънала най-долу във реката.
Изпратих я да си върви
там откъдето бе дошла...
в безкрайните тъми,
в плътните завеси на нощта.