Изпрашаш ми „мечета“ отдалече,

с емотикон „целувка“ те плених.

Премигва в жълто скайпът всяка вечер

и милва с ласкав, виртуален бриз.

До нас достига повик на скала

в морето жадно устните си впила.

Вълшебство да се случи на мига

се моля дъх пред камера стаила

и с теб да полетим към оня бряг,

на който няма вчера, няма утре,

да спре денят забързания бяг

и никога обратно не ни пусне.

Изпращаш ми „мечета“ килограм

година-две и Бог знай колко още.

Аз искам оня миг, след който знам

животът ни реално ще започне.