„Постой да те погледам!\" - молят
прехласнатите ти очи.
В такава тишина не може
неискреност да се роди.
В сърцето - слънчево кована
от мъдра, свята светлина,
гори незаздравяла рана -
нетленна грее Любовта!
„Постой да те погледам!\" - тихо
гласът на спомена звучи.
На болката си се усмихвам...
И с тебе е така - нали?
1977г., В.Търново
Из \"Път от Светлина в Безкрая\"