Ако някога се случа в дните ти...
ей там в градината да ме засееш,
от семената хиляди във почвата
едното да съм аз... И да успея
да разцъфтя във хладния ти поглед,
листата ми росата да отронят
по тънката извивка на лицето ти...
А меката ти длан да ме прегръща...
Внимавай...! Розите са със бодли!
Но аз научих се, че с аромата си
боденето все повече боли...
а те...бодлите са ми просто щит!
И ако някога се случа в дните ти...,
и като розов аромат те будя сутрин
с най-крехките цветенца във душата си...
Недей да ми отнемаш този миг...