Имате ли песен музиканти,
с която да ме накарате да я забравя?
Ако нямате, по-добре да се напия,
и накъдето ми видят очите да се отправя!

Всяка секунда виждам очите и,
върху мен усещам топлият и дъх.
А сърцето от мъка се къса в гърдите ми,
и сякаш в него се забиват стрели!

Дочувам гласът и сред хиляди шумове,
но не мене вика тя в ноща.
След толкова мъки и ядове, които създадох и,
при друг бе намерила сега любовта.

Запейте сега но... весела песен,
да се направя, че не тъжа.
И чашата с вино напълнете догоре,
лекарство да бъде за моята душа!