Изпепелиха ме любовите големи
с душата ми търгуваха на дребно,
разнищваха и драскаха сърцето ми
и впиваха в плътта ми жадно нокти,
и грабиха от мене без остатък
това, което и сама бих дала,
ако и в тъмното до мен останат несломени.
"Безкрайно те обичам" - да бе, вярно!
Затуй сега в безкрайното сама съм -
прекършена и бледа сянка,
докрай похарчена и никому ненужна.
"Ти слънцето за мен си" тъй ли,вярно?
Защо тогава аз уви, не светя
от студ премръзнала и в лед скована?
Днес стига ми дори и тиха обич,
такава дето в тъмното не плаши -
и казва ми - не бой се, аз съм с тебе....
Днес стига ми дори и малка обич,
днес стига ми, но как ли да обичам вече?!