Сега си тук... пред входната врата надничаш.
Усмихваш се... и пак си с цвете във ръка...
Очи за миг затварям и ти вярвам, че обичаш.
За миг поне живея в сбъдната мечта...
Тогава идва буря с твоята целувка...
Усещам острите в сърцето си бодли.
В ужасна болка се превръща всяка следваща милувка,
а видя ли я с теб, потичат моите сълзи.
Сега си тук... и цветето е, както беше,
но никога не ще завърнеш в мен онези дни,
когато обичта у нас, най-чиста, все растеше,
без да има нищо да ни раздели...
А ти прегръщаш ме, но аз те виждам с нея!
Как прегръщал си я... под онези, нашите звезди...
Затворя ли очи, за мъничко копнея
да не усещам болката във своите гърди...
Сега си тук... и казваш ми, че ме обичаш,
но истина ли е, когато с нея бил си ти?
Аз друго днес не виждам...
за мен е нищо твоето \"Прости\".