Къде си?С друга си.Усещам.
Навярно я целуваш в този миг.
Вълна облива ме гореща.
Крещя без глас.Не чуваш моя вик.

Безсилна съм да спра аз тази изневяра.
Безпомощно потъвам в болка и тъга.
Изгубих всичко.В теб изгубих вяра.
Не чувстваш нищо!Не ме обичаш!От кога?

Далечен нежен спомен в мен се връща-
усмихваш се, в ухото ми шептиш.
Прелива нежността във теб и ме обгръща,
разказваш ми какво в сърцето си таиш...

Къде сгреших?Какво не съм ти дала?
Защо забравил си за нашите мечти?
Душата ти е вече оглушала.
не чува моята от болка как крещи.

Ще мога ли отново с плам да те прегърна?
Дали когато ме целуваш ще горчи?
С доверие ръка към теб дали ще мога да протегна?
Ще мога ли без страх да гледам в твоите очи?

И как от днес нататък ще живея?
Не искам да говоря и да чувствам.
Не искам никога по някой да копнея.
Не бих могла от нещо пак да се разчуствам.

Потъвам още по-дълбоко в самотата.
Измислям плахо своята вина.
За своето сърце заключих аз вратата.
Не искам вече никога да съм за някой мъж жена!