Две пещери са очите ми.

Дълбоки и влажни.

Пътят към тях скрит е.

Само в една пролука

свети тъжна луна

като отхапана ябълка.

Не се побират очите ми

в безцветни сънища,

а от сълзи не се ражда

цветно разсъмване.

Нарязах си нощите

по твоята кройка.

Над измислена къща

подредих покрив,

но в нея живее някой

и помни, че си буден.

Тишината се кръсти

в забравена църква

с молитва за живите,

а Бог е вече на кръста.

Нощем, моите стихове

ми закърпват душата.

Събудиха ли те...