Под власт на някакви заблуди,
преграда рАсне между нас.
Замерваме се с думи луди,
надигаме отчаян глас.

Във нОщите не ни е гладко
и мръзнеме със дни във лед.
Сдобряването ни е сладко
и всичко си е пак наред.

Но тровим си сърцата с мъка,
а мойта смесвам я с любов.
И истината ни двуръка
е парещият ни картоф.

И някак ставаме далечни
по пътя ни един и същ.
А ласки-някога сърдечни,
заглъхват, като гръм могъщ.

Че скрита ревност ме човърка-
сърцето стяга,като с връв.
И някой в раната ми бърка-
изстисква я дори до кръв.

Не си помисляй да ме пъдиш...
Към мене честна ти бъди.
Преди за нещо да ме съдиш,
ти първо себе си съди.

Любов със мъката споделям...
Не си играя аз на лов.
И няма с теб да се разделям,
нито с таз измъчена любов!