Изгубя ли те, значи губя всичко което обичам, за което живея.

Ирония леко прокрадва се. Как да изгубя нещо което не съм имала никога?

Бях готова на всичко за теб, живота си давам за теб, но ти не искаш мен.

Знам че бях груба с теб, че те обиждах, но моите думи не бяха от омраза и злоба, а от болка, разбрала че губя най-ценното в живота си.

Опитвах стотици пъти, не излъгах, бяха хиляди пъти, да те забравя, да продължа да живея без теб, да намеря нова любов.

Но винаги нещо ми пречеше, стоеше там като преграда и не ми даваше да продължа.

Във всеки търсех теб, не го откривах и си тръгвах с надеждата, че утре ще е по-различно, че ще открия любовта без теб и ще съм щастлива.

Когато тъжна съм на теб звъня, когато плача пак теб търся, с единствена надежда, че ти ще си там и ще ме прегърнеш казвайки ми ”всичко е наред”.

Не знам какво да правя без теб, не знам как да живея без теб.

Липсваш ми, толкова много.

Толкова пъти исках да ти го кажа, но никога не намерих сили.

Беше ме страх, че няма да ме разбереш или ще ме пренебрегнеш, а може би присмееш.

Затова ти го написах, така поне не можеш да видиш сълзите ми в очите.

Думите не винаги значат нещо, нали така ми каза, обаче тези думи не са от тези, те значат много за мен поне.  

Ще те помоля за едно, да откриеш щастието и никога да не го загубиш, да откриеш любовта за която си струва да умреш, но никога да не се промениш, да си такъв какъвто си!!!