Грима аз сложих си красиво
и разроших косата си с ръце.
Облякох хубавите дрешки
и назаем взех едно сърце.
Излязох аз красива и с усмивка,
с походка на звезда
и тръгнах аз по пътя
да търся надеждичка една!
Кого залъгвам, че съм щастлива,
та аз нямам чувства и мечти.
Едно момче с усмивка мила.
Всичко в мен уби!
Но трупът ми жив е
нищо, че е без душа.
И него тихо и бавно
започвам аз да руша.
Едва ли ще изтрая дълго,
така да живея - не мога.
Изгубвам сили, надежда...
Изгубвам себе си сега..!