Клада чувствена беше подпалила,

със искрите достигна небето.

После пепел изтърси от дланите

и замина да търси морето.

Но река се изпречи на пътя ѝ –

бързоструйна, пенлива, студена.

Тя поспря се – не става за къпане

на душата от огън горена.

Планина се изправи насреща ѝ –

със прохладни дъбрави и долове.

Но в съня ѝ все тъй горещо бе...

Тя подмина вековните стволове.

И накрая видя го – морето!

Изранена от път го прегърна.

То заля с любовта си сърцето,

излекувано вече го върна.