Издирих те сред всичките мъже...
По-точно срещнахме  Съдбата.
Над нас разтвори четири криле
Любов... Открехна се вратата...
Поехме през света ръка в ръка...
В очите ни бе Обич... Озарена,
танцуваше щастлива Радостта,
подслон намерила във теб и мене.
Не знаехме какво ни предстои,
но тръгнахме с Надеждата в сърцата,
че таз Любов докрай ще устои,
че с нея ще целим докрай душата.

Обичам те. И днес не ме е срам
пред всички да призная любовта си.
Обичаш ме. Това отдавна знам.
Усещам го...  разбирам го с ума си.