От дума на дума отмина
поредният час от нощта
настана време и аз да замина
угасва пламъка в мойта душа

Заспиваш... забравяш за всичко
сънуваш принцове на бели коне
безкрайни поляни пак прекосяваш
от страх да не се върнеш при мене

Неизбежно е... и двамата го знаем
настъпва утрото, отваряш очи
и пак до теб съм и взирам се плахо
дали избягала нощес си ти...