Сега, когато те намерих и осъзнах,че всъщност ти си другото ми аз.Че всяка моя дума можеш да отгатнешпреди пред теб да изрека на глас.Че всеки жест преди да го направяе вече проектиран в твоите мисли.Че в твоето присъствие съм себе си - такава истинска и слънчева , различна.Че само със очите можем да говорими всичко да си кажем докато мълчим.А нежността като бълбукащо поточетанцува покрай нас валс светлосин.Сега, когато съм наясно че те има"Това е ТОЙ" - могла бих да заявя на глас.Сега черта, която ще ни раздели завинагище трябва да поставя между нас.Най-тежкия ми избор във живота - сърцето милото самотно стене и те търси.От сила имам нужда за да се обърна,защото знам че след това за мене няма връщане.