С всеки дъх и с всяка сълза
спомена за тебе избледнява,
и в сърцето ми остава неизказана скръбта,
че те изгубих и света около мене се разпада.

Нощем, щом самотно здрача навести ме
опитвам се да плача мълчаливо
и стискам зъби в  неочакваната тишина,
а на сутринта очите ми с мъгли са пълни.

И само спомена поизбледнял напомня
за откраднатите и вълшебни дни
в които с тебе бяхме истински щастливи
и в зениците ми утрото сълзи.

02.04.2011г.
Nanita Бургас