StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,760
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,406
   Точки: 2,646,384
   Съобщения: 155,181
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Из "Път от Светлина в Безкрая"


Капят сълзи – облак разплакан
спомен за лято в песен реди…
Как да я чуя с Душата, когато
нейде в Безкрая скиташ се ти -
там, в необятно-бездънното синьо,
като очите ти светло небе?…
Моля те - само за миг прегърни ме,
само веднъж целуни ме поне!
Моля те, Обич, изгубена рано,
нощем в съня ми на пръсти ела
да ти попея - над твоето рамо,
лунни коси разпиляла в нощта!


Разкъсана живея, изтерзана,
че нощем мислите – уплашени коне,
пилеят се из звездните поляни
и рият с пламнали копита все
светулковите пясъци на спомена –
дано открият билето – церовното,
разцъфнало под спуканата стомна
на страшната Луна-прокобница….
Изгубих те! Безмълвно, много рано -
без прошка, без целувка и без „Сбогом”!
Насипвам сол в душата изтерзана,
но няма, няма връщане от гроба! 
Тоня Борисова 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-12-16
прочитания: 316
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход