Много нощи на сън те измислях
и се даваше в моите очи,
твоят образ на ураган заприличал,
през деня осветявах с лъчи.
Все ти давах фалшиви черти,
ту акула черна зъбата,
ту хищник пригладнял и зловещ,
единак виеещ под луната
или пък черен рицар със меч.
Фантазирах те под дъгата,
танцувайки с хиляди дребни сълзи,
а привечер под луната,
рисувах с вълните нашите мечти.
И ето те днес - ту тих, ту свиреп
идваш по истински от всякога,
а моя измислен свят и нелеп
ще забравя, че е съществувал някога.