Един по един си тръгват.

Точно те, които твърдяха колко истински били...

Е, да, истински са. Но  Истински лъжци.

Безмилостни крадци на сърца!

От сенките на най-големите ми страхове дошли.

Обрали до пагуба дори мечтите.

Изстискали до безобразие душата...

И после си тръгват.

Лесно се напуска празна стая, щом има къде отново да се приютиш...

Е, дружки мои, с откраднати мечти и изхабени вещи, лесно ли е да заспиш?