Моето съзнание е дом на ветрове,
които ме повличат в реалности различни,
живея едновременно във много светове
сред станции звездни и крепости антични.

Из цветни портали аз вечно се рея,
и себе си губя и ставам трептение…
Истина свята дано да съзрея,
пристан безценен сред лудо блуждение.

И ето, ти идваш.

И всичките реалности във теб се сливат,
и сътворяват вечен храм на красотата.
Лъжата и хаоса изтласкани биват
а ето те теб, стоиш на вратата.

И аз не се питам къде се намирам,
аз знам че съм тук и гледам към теб
реалният свят кристално съзирам
фалшът се стапя като пролетен лед.

Ти носиш спокойствие, утеха и мир,
угасяваш пожара във мислите тичащ,
и аз коленича пред теб най-подир,
сега вече истински, жив и обичащ.