Истинска любов

Дарих ти невъзможните видения

на моята стихийна същност,

тези светове,

пронизани от слънце и небесни водопади,

тихи пазви сгушени във сънищата ми,

сенки от копнежно вплетените брегове,

на невидимите ми устни

изричащи думите ,

с който те повиках от страната на усойните сенки.

Пътища и нищо друго,

след последната прегръдка

скрита във нощният вопъл

между две недоизречени истини,

с които плахо се сбогувахме

до следващата среща,

във която ще се търсим

без да сме докоснали ръцете си…