Ти за мене беше светлината в нощта,
ти за мене беше дъгата след дъжда,
ти за мене беше искрицата надежда
след болката от любовта..
но уви..приятели ти избра да сме,нали?
не мога да отрека,че малко ме боли..
нещо в мен отново се сви..
сърцето ми отново започна да кърви..
мислех си,че вече нищо не може да ме нарани,
но май съм сгрешила отново..или?
по-добре замълчи..
нищо не искам,помни
просто си мислех,че може би си ТИ..