Целуваш ме, а сърцата мълчат
не забравили старите рани.
Притихнал е тази вечер градът,
затаил е дъх до гръдта ни.
Прегръщаш ме и потъваш в очите,
търсиш малка искра в пепелта.
Със ласки покриваш косите-
прилепнали две горещи тела.
Събужда се зрънце заспало,
от непокорната сочна земя,
в пазвата и кротко бе спало,
чакащо топла искра.