Повярва ли, няма да повярваш,
откраднал си и моето небе
и все повтаряш колко съм свободна,
а как лети се без криле?
Очите ти са празни и блуждаят -
не виждат, то какво ли оцеля?
Изгуби се вълшебната омая,
в която ни въртеше любовта
и огнени се пукаха зорите,
на люлки носени от птичите ята.
Сега обрулени и боси ходим,
гората гола, тиха без листа.
Поспри, за миг земята ще загине -
без вода и слънце, без любов.
Спри се, облачето да премине,
ще грейне слънце... искам те, любов!