И няма сутрин, няма вечер,и няма телефонен звън...Така си близо, а си толкова далече...Прозореца ти виждам...ала не мога да ти пожелая:Сладък сън!И нощем до ръката ти не могада прислоня усмивка уморена.И сутрин рано своята усмивкав очите ми да видиш отразена...И обещания, и обяснения, и думи-оправдания...Наслушах се! И повече не искам!Аз искам топлина, любов/е, може мъничко страдание/,но тебе да усещам истински...