Те не са сини – спокойни морета,

а топли води. Понякога бурен океан.

От сутрин те търсят и щом те намерят,

поглъщат те жадно - без никакъв свян. 

Опиват се с твоите. И после притихват... 

Ръмят в неочакване – до избистряне чак. 

Когато по изгрев ги търсиш неистово,

тогава са езерни - оглеждаш се в тях.

Не се изненадвай! Приличат на твоите.

Съвсем като тях са, когато заспя.

Едно сме - откакто потъна в очите ми.

Денят се събуди! А времето... Спря!