Не вярвах, че щом отново те видя всичко
от болка в мен ще крещи. Мислех, че ще
ми е безразлично, но сърцето пак бясно
тупти.

И онзи трепет в корема, сякаш пеперуди
летят и чувството, че ще се върнеш, ще
ме заговориш и прегърнеш – една илюзия
горчива и надежда в сърцето фалшива.

Очакване, че грешката ще осъзнаеш,
ще поискаш прошка, ще се покаеш...!
Но, не! Не заслужаваш, но защо ли не
мога да те Забравя?

Неканен в сърцето ми се настани. Открадна
го, но защо го уби? То те обича най-нежно,
ала кръвта му по твоите ръце тече. Погледни
ги, убиецо на любов и мечти.