Няма да си играеш с моето сърце,
не съм аз вече малко дете.
Вече мога да живея,да обичам,да те желая,
но не и след теб да тичам.

Спри да нараняваш с думи тежки,
спри да владееш моето сърце.
Остави ме да живея така-по чожешки,
напусни сънищата и мечтите ми
и живота ми въобще.

Остави ме,не ти ли стига вече?
И без това до край ме нарани.
Пусни ме да си тръгна на далече,
на където видят моите очи.

Но знай,че ще те преследват вечно,
моят поглед и отвъре със сълзи.
И тези сълзи,като нож ще се забиват,
в сърцето ти пропито със лъжи.

Любовта е грях,
и грешница съм аз.
Ти бе този,които
не повярва в този грях.

Дано да страдаш вечно,
дано като мен да те боли.
Дано обикнеш някого горещо,
и той горчиво да те нарани!

Това ти пожелавам,
любов на моите мечти.
Ти обрече ме да страдам,
сега на ред си ти!!!