Невидимите пръсти на илюзията
чертаят в сърцето горещи следи.
Събуждат в душата забравена музика,
дъхът се накъсва... и затварям очи.
Тръпни извивки сънят проследява
на сладка греховност подвластни и те
Събужда ме утрото. В мен се стопява
спомен за търсещи мъжки ръце.
Люлее ме в унес ритъм прастар,
нозете посипал е лунен прашец.
И нямам въпроси. Кой и кога
е окичил косите ми с кралски венец?
П.П.
Не е туй само сън красив,
събудил мойте сетива.
Направи мъжа щастлив
и той ще ти дари света.