Аз попивах те –
миг подир миг -
като жадна
за капчици влага
нажежена пустиня.
Преживявах те –
дъх подир дъх –
като гладна
за огън стихия.
Пропътувах те –
път подир път -
труден, неутъпкан,
осеян със буци.
Падах, ставах,
напред продължавам.
Вървя...
И сънувах те –
нощ подир нощ –
щом затворех очите си тъжни...
Щом затворя очи –
теб виждам.
И копнях те –
съвсем не наяве.
И живях те,
и пак те живея...
Имаме толкова много животи...
със тебе.
Имаме...
Толкова много въпроси.
И те виках – по име.
По име те търся –
като вопъл,
и стих недописан...
Аз те любех –
глътка по глътка
бавно пиех от теб –
до насита.
И обичах те –
плах и себичен...
И докрай -
само теб ще обичам!