Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех... Без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха.
Отвързах ги, да пият изворна вода.
Очите им измих, за да прогледнат.
И не, не бързам! Вече нямам страх.
Накрай брега замръкнал бе. Завързан.
И в жажда стенеше... Не беше оседлан.
До теб се спрях. Назад не ще се върна!
И време имам - за любов. Ще ти го дам!