Дарявах любов, дарявах усмивки,
копнеех за нежност, докосване, страст,
получих лъжи, получих преструвки,
обсебена страдах от нечия власт.
И утро посрещах без мъжките ласки,
не идва съня, потъвах в сълзи,
а в мене бушуваха огнени страсти,
които дарявах но само в мечти.
Имаше нощи… вълшебна омая,
в които заспивах в любящи ръце,
живях на мига, не мислех за края,
че няма да усещам любимо сърце.
Потъвах и падах, но пак се изправях,
прегърнала крехка надежда в ръце.
Имам останала обич и зная,
че мога да обичам със свойто сърце!