***



Имало ли те е някога въобще,
поне една частица, поне реална,
че от нереални сънища и светове
същността ми днес е обладана.

Къде изчезна, тъй близо до мене бе
не те усещам в полъха на вятъра,
имаше ли те някога въобще
в спомените, утрото и залеза.

Днес пъстри са ми всички светове
от всяко нещо долавям красота,
красива си и ти, и всички мигове,
ала си за мене непонятна.

Като много други светове
и още като залеза и светлината,
къде побра се в моето сърце
всичкото това и ти самата.

Калин Вълов