Обикнах те през всичките пространства.
Но не с онази, сбъдната любов,
която всеки ден превръща в празник,
усещаш се и прероден, и нов;
която всяка жажда утолява,
простор ти дава, за да полетиш
и път в безпътицата си проправя,
за да остави своите следи.
Със друга обич в тебе ще остана,
Тя свети отдалече като фар
и недокосната, и непогалена,
между сърцата ни пилее жар.
Тя само с думи светове създава
и уж безплътна, а си е с душа:
мечтае, обещава и очаква
за нея да се случат чудеса.
И чудо е така да се обича –
без всички малки тайни в любовта.
(По-мъдрите \"безумство\" я наричат,
но аз отричам тука мъдростта.)
С такава обич в тебе ще остана –
като издънка в твоята душа.
Аз вярвам в любовта от разстояние,
тъй както вярвам в тези небеса.