*

До теб сърцето ме отведе,

не някой безконечен път.

Вярвах,че ще си Последен

и притиснах се до твойта гръд

*

и можех всякаква злина

в мен да взема, за да ти е леко.

Как се лъже любовта,

щом наивен е Човека...

*

И облечен в моето доверие,

в думи клетвени се вричаш.

А аз се радвам и треперя:

само да не спреш да ме обичаш!