Студеният ти глас ме вледенява,
душата сякаш с меч разполови,
със своя дъх студът ме ужасява
и с ледените пръсти ме гори.

Отказват и гърдите ми да вдишат
смразяващия повей на нощта,
а мислите ми грешките си нищят
и ровят в уморената душа.

Изтръпнало очакване се взира
в безмълвния отчаян телефон,
а мъката лицето ми гримира
със дяволския тъмен полутон…

Вратата се отваря непохватно,
прагът желае твоите нозе,
мълчанието тежко, неприятно
въздъхва…
                      а сърцето те зове…