Проклета болка вмъкна се в очите.
От огледалото се хили, като бяс.
Изпепели надеждата в гърдите,
обречена до сетният ми час.
Сърцето ми превърна във пустиня,
но без оазис - суша и печал...
Не ще подам ръка за милостиня,
да бъда слаба днес не ме е срам.
Защото имам нужда да израстна...
Теб ще запрегна, болко, във юзди.
Ще те обяздя... и макар опасна,
от дързостта ти рай ще се роди.
Тогава ще съм силна и успяла,
владееща живота си... и теб!
Една идея малко помъдряла,
една идея... по-добър човек!