Да се усмихнеш, когато мисля, че съм жалка,
да ме опровергаеш,
и да ме накараш да се чувствам малка,
да ме разсееш, когато мисля че животът ме притиска,
и да ми дадеш това, което ми се иска...

Да бъдеш мойто вдъхновение,
посрещайки душата ми с презрение,
да бъдеш само блян,
в живота ми в сълзи облян...

Да не разчиташ че ще бъда силна,
и да ме помолиш пак да бъда във тъгата си обилна,
да ме наречеш за втори път вълшебница,
и пак в ръцете ти да бъда пленница...

И пак на сутринта да тръгнеш,
но този път,
във истинската си любов да се загърнеш...