В бялата стая на твоите мисли се лутах,
безпомощно търсих място в ума ти.
Ту в дует със светлината летях,
ту тръпнех от студения ти мрамор.
Светкавици ме будят от съня ми
- сънят,във които ме изхвърли от ума си

ЗАБРАВИ МЕ!

Прогони ме от рая
Удари ме със мълния

Летях...

И падах...

Прогонена.
Изхвърлена.
В прегръдката на Урагани
потръпвах от студенината.
Природата ме гони,
над мен стовари силната си ярост
Аз не заплаках...

Летях...

И падах...

Като дете на дявола ти мен прогони.
Две сили с трясък се съединиха,
но не за любов,
а за битка.
Два свята с нас се сбиха
Две малини се умъртвяваха
във смъртен огнен ураган
-моята и твоята душа.
Ти превърна ме във демон
-в звяр.

А аз летях...

И падах...

Не ангел бях-
-ранена птица
В прозорец се блъсках
- остана затворен
Полумъртва бях.

ПАДНАХ.

Бях бойно поле и
буйно море,
диво торнадо.
Сега съм малка и земна
безсилна,
сама
вън от ума ти.
Последен дъх към небето отправих...
По-лека ме остави.

БЕЗ ДУША.