StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,368
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,201
   Точки: 2,620,871
   Съобщения: 122,111
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,788

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ИЗХВЬРЛЕНА

В бялата стая на твоите мисли се лутах,
безпомощно търсих място в ума ти.
Ту в дует със светлината летях,
ту тръпнех от студения ти мрамор.
Светкавици ме будят от съня ми
- сънят,във които ме изхвърли от ума си

ЗАБРАВИ МЕ!

Прогони ме от рая
Удари ме със мълния

Летях...

И падах...

Прогонена.
Изхвърлена.
В прегръдката на Урагани
потръпвах от студенината.
Природата ме гони,
над мен стовари силната си ярост
Аз не заплаках...

Летях...

И падах...

Като дете на дявола ти мен прогони.
Две сили с трясък се съединиха,
но не за любов,
а за битка.
Два свята с нас се сбиха
Две малини се умъртвяваха
във смъртен огнен ураган
-моята и твоята душа.
Ти превърна ме във демон
-в звяр.

А аз летях...

И падах...

Не ангел бях-
-ранена птица
В прозорец се блъсках
- остана затворен
Полумъртва бях.

ПАДНАХ.

Бях бойно поле и
буйно море,
диво торнадо.
Сега съм малка и земна
безсилна,
сама
вън от ума ти.
Последен дъх към небето отправих...
По-лека ме остави.

БЕЗ ДУША.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2007-01-02
прочитания: 672
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход