Тази нощ не заспаха мечтите ми, 

както след всеки следващ залез.

Те препускаха бясно в душата ми, 

уморени, унили и слаби...

Тази нощ ще се скитат разплакани

на самотните капки в очите ми!
Ще открият ли някога пътя си?

Ще се случат ли някога в дните ми?

Тази нощ ще потъват във бездната,

с умореното име „Изгубени”...

Ще успеят ли да живеят с надеждата,
или ще паднат...? Ранени, но влюбени!

След години, когато прелиствайки

ще препускам из редове пожълтели,

искам пак да ги срещна, но истински,

широко усмихнати и преуспели!