Сърцето ми към Теб все ме тласка,

а разумът крещи ми "СПРИ!!!".

И аз принудих се да сложа маска,

изтривайки злочестите сълзи.

Душата ми пълзи към твойте устни,

но разумът ме връща пак.

И няма как(ах,сложен избор)...

душата ми на разума е враг!

Какво да правя,как да се възспирам...

и как да сложа тягостни окови,

когато само в Теб съзирам

всичките си пламенни любови?!...