Искам да усетя твойте длани,
нежност срещу нежност да ти дам.
Ручей искам тих, не океани,
глътка въздух, шепа вяра, плам.


Искам да почувствам твойте устни
като хляб, като вода в пустиня.
Твоите сълзи да пия вкусни,
земна да си, жива, не богиня.


Искам твойто тяло да се влее
в мен, като река в морето...
Пък тогава, нека побелея,
пък тогава, нека спре сърцето.