Искам да те любя до забрава!

Да те обладавам до несвяст!

Да преминеш тлееща жарава!

Да ме търсиш мила със компас!

Беше нявга горда, непрестъпна,

като крепост, като Жана д’ Арк!

Щом те видя, днес по тебе тръпна,

виждайки те, кукло в този парк!

Ти си нежна, толкова красива,

като Афродита си богиня днес!

В любовта си страстна, дива,

заспиваш после, сладко във унес!

Стихове за теб творя прекрасни,

Боже мой- такава истинска жена!

Връзките със тебе са опасни,

ако пия хапче, може  да умра!

Искам да  целувам твойто тяло!

Да те притискам и да спираш дъх!

За ласки нежни то е изгладняло!

От морето черно носи се полъх!